Крадци нападнали една нощ къщата на един човек — много сиромах. Те почнали да търсят де си е скрил парите. Човекът си лежал спокойно: никак не се изплашил от крадците. Но по едно време те почнали да вдигат голям шум. Сиромахът се понадигнал на лактите си и ги загледал.

Един от крадците насочил към него револвер и му викнал строго:

— Скоро казвай, де ти са парите!

— Ех, приятели! — рекъл им той спокойно. — Вие сте дошли посред нощ да търсите онова, което аз и посред бял ден да търся, пак няма да го намеря.

Майсторът. Петре, на̀ ти пет лева, па хайде иди, вземи една паница да купиш фасул за ядене.

Чирак Петър. Ако няма фасул, да купя ли халва, майсторе?

Майсторът. Ако няма фасул, купи леща.

Чирак. Ами ако няма леща, да купя ли халва?

Майстор. Ако няма леща, вземи маслинки.

Чирак. Ами ако няма маслинки, да взема ли халва, майсторе?

Майстор. Е-и-й! Дявол да те вземе, вземи каквито трици ще взимаш, па хайде троши си врата оттука!

Чирак. Майсторе, като взема за тебе трици, да взема ли за мене халва?

Майката. Гошко, искаш ли да те пратя някъде?

Гошко. Никак не ми се ходи, мамо. Много съм уморен.

Майката. Но не е далеко. До сладкарницата.

Гошко. Тогава може. Ще се поуморя повечко, но нищо. Ще отида, щом е за милата ми майчица.

Майката. Добре, сине. Вземи тия пари и ми купи от бакалина срещу сладкарницата една четка за измитане на прах.

Гошко. Ами в сладкарницата няма ли да отида?

Майката. Да, ще отидеш, но друг път, когато не си уморен.

Шарко. Ау-ау! Ах ти, врано проклетийо! Ти ми кокала отмъкна. До смърт с тебе ще се бия! Ау-ау! Кокала ми дай!

Вранка. Млъкни, глупчо! Прост не ставай и не лай! Аз го грабнах, да го скрия сред гъстака — да ви разтърва с котака!

— Спри, бре немирнико! Стига дърпа котката за опашката!

— Не я дърпам, мамо. Аз само държа опашката, а котката ме дърпа.

— Тате, кажи бе, право ли е? От цялото отделение само аз можах да отговоря, а учителят ме наказа.

— Какво те пита учителят?

— Кой е разлял мастило по стената?

Учителката. Кажи, Славке, кое е по-голямо — една половинка или една четвъртинка?

Славка. По-голямо е, по-голямо е…

Учителката. Помисли добре. Какво предпочиташ, половина или четвърт чаша мляко?

Славка. Четвърт.

Учителката. Но аз ви повтарям вече хиляди пъти, че една половинка има две четвъртинки. Не разбра ли, Славке?

Славка. Зная, но аз не обичам мляко, затова предпочитам четвърт чаша.

Учителят. Кога е най-добре да се берат плодовете от дърветата?

Ученикът. Когато го няма пъдарят.

— Тошко, защо си поставил памук в ухото си? Боли ли те?

— Не, но нали ни казахте, каквото влезе в едното ухо, да не излиза от другото.

Бащата. Ах, сине, сине! Какво да те правя? Паднал си сред калта, хем с новите дрехи.

Синът. Прости ми, татенце! Да знаех, че ще падна, щях да си облека вехтите.

Бащата. Ще ти простя аз тебе, като те натупам хубаво.

Синът. Не, недей, татко, защото ще изцапаш и твоите дрехи.

— Лельо, какво правиш тия риби?

— Измивам ги, Кате.

— У-у, леличко! Пък аз все завиждах на рибите, дето живеят във водата и никога не ги мият.