Иванчо

Учтивост

— Иванчо, вземи чинията с баницата и раздай на братчетата и сестричетата си!

— Не, мамо, нека друг да раздава.

— Защо, сине?

— Защото татко каза вчера, че който раздава, трябва от учтивост да оставя за себе си най-малкия къс.

В начално училище идва инспектор и сяда до Иванчо. Младата учителка пише изречение на дъската и пита:

— Кажете, деца, кой е подлогът в изречението?

Накрая на изречението изпуска тебешира, вдига го и пита:

— Кой ще отговори?

Иванчо вдига енергично ръка.

— Кажи, Иванчо.

— Страхотен задник!

— Марш навън! След часовете при директора!

Иванчо си прибира нещата и казва сърдито на инспектора:

— Чичко, а ти като не знаеш отговора — по-добре не подсказвай…

Урок по химия. Учителката:

— Евгения, какъв е цветът на твоя разтвор?

— Червен.

— Правилно. Седни, отличен 6.

— Маргарита, а при теб?

— Оранжев.

— Не е точно така. Много добър 5, седни.

— Иванчо, цветът на твоя разтвор?

— Черен.

— Двойка. Кла-а-ас! Залегни!!!!

За да не изкара поредната двойка Иванчо помолил баща си да му напише домашното. Събрала ги учителката и на другия ден ги връща:

— Иванчо, имаш двойка! И да доведеш утре дядо ти, да му разкажа какви глупости е написал синът му…

Прибира се Иванчо от детската градина и псува като хамалин. Родителите му се ядосали и на другия ден отишли при директорката. Тя казала:

— Ми, тук имаме едни бояджии, освен те нещо да са се изпуснали, сега ще извикам бригадира им.

Дошъл бригадирът и обяснява:

— Чакайте бе, не беше така… Боядисвам си аз вчера, а над мен боядисва Кирето. По едно време той бутна без да иска баката с боята върху мен. Ама аз какво… най-много да съм му казал: „Ей, Кире, не си прав бе“.

Малкият Иванчо се заиграл в стаята си и родителите му решили да се усамотят в спалнята. По някое време на Иванчо му доскучало и тръгнал да ги търси. Надникнал през ключалката на спалнята и видял какво се случва там. След малко се запътил към стаята си и си замърморил:

— Да бе, да, а на мене не ми дават да си бъркам в носа…

— Иванчо, вярно ли е, че учителката вчера извикала баща ти, за да се оплаква от теб?

— Вярно е. А пък днес извика мама, за да се оплаче от поведението на татко.

Завели малкия Иванчо на психолог. След няколко минути той излязъл, а психоложката поканила родителите му. Прокашляла се и казала:

— Трябва да поговорим за вашето отношение към него. Детето ви си мисли, че се казва „Иванчомлъкнибе“…

Иванчо посред зима твърдял непрекъснато, че е лято. Изпратили го при училищната психоложка.

— Иванчо, а ти помниш ли, че вчера беше с шапка и ръкавици?

— Да-а-а.

— А помниш ли, че правихте снежен човек.

— Да-а-а.

— А помниш ли как ти се бяха зачервили бузките от студа?

— Да-а-а.

— Че какво лято е това бе, Иванчо?

— Скапано студено лято…

Учителката по биология отива в къщата на Иванчо. Отваря баща му. Учителката:

— Много ми е неудобно, но трябва да ви кажа нещо. Вашият син вчера пред целия клас каза, че иска да прави секс с мен…

— Аха. Иванчо-о-о-о!

— Да, тате.

— Казвал ли си на учителката, че искаш да правиш секс с нея?

— Да, тате.

— Че айде слез тука де, жената на крака ти е дошла…

На урока по химия Иванчо объркал реактивите и приготвил друг разтвор. Пъхнал си пръста — и той престанал да се сгъва. Занесъл колбата вкъщи и разказал на дядо си. Дядо му му дал сто лева и взел колбата. На сутринта Иванчо се събудил, а под възглавницата лежат още триста лева — от баба.

Иванчо върви по коридора на училището, и си мърмори:

— Каква е логиката!? Какъв е смисъла!? Каква е логиката!? Какъв е смисъла!?…

Среща го директора:

— Иванчо, защо не си в час?

— Господине, няма логика! Пръднах в час, и ме изгониха, а всички други останаха вътре!?