Чапай и Петка

Седял си Петка на фотьойла и си пушел пурата. По някое време Чапай нахлул с трясък и изкрещял:

— Да бягаме, Петка! Германците идат!

Петка продължил спокойно да си седи на фотьойла и да си пуши пурата, леко замислен. След малко още по-спокоен рекъл:

— Да му мисли Щирлиц. Ние сме от друг виц.

След тежко сражение с белите, Петка тича при Чапаев:

— Василий Иванич, врага плени Анка-картечарката! Ще ходим ли да я спасяваме?

— Не, Петка, тя е нашето бактериологично оръжие!

Чапай и Петка седят на брега на реката, свалили си обувките и чорапите, изтягат се на пясъка. Петка се чуди:

— Чапай, защо твоите крака са по-мръсни от моите!?

— Нормално е, Петка, аз съм по-стар от тебе.

Чапаев се явява на изпит в академията. Навън го чака Петка.

— Какво стана, Чапаев, взе ли изпита?

— А бе, остави. Питаха ме колко прави 0,5 + 0,5. С цялата си душа чувствам, че е равно на литър, но не знам как да го изразя математически.