Чапай и Петка

Седял си Петка на фотьойла и си пушел пурата. По някое време Чапай нахлул с трясък и изкрещял:

— Да бягаме, Петка! Германците идат!

Петка продължил спокойно да си седи на фотьойла и да си пуши пурата, леко замислен. След малко още по-спокоен рекъл:

— Да му мисли Щирлиц. Ние сме от друг виц.

След тежко сражение с белите, Петка тича при Чапаев:

— Василий Иванич, врага плени Анка-картечарката! Ще ходим ли да я спасяваме?

— Не, Петка, тя е нашето бактериологично оръжие!

Чапай и Петка седят на брега на реката, свалили си обувките и чорапите, изтягат се на пясъка. Петка се чуди:

— Чапай, защо твоите крака са по-мръсни от моите!?

— Нормално е, Петка, аз съм по-стар от тебе.

Чапаев се явява на изпит в академията. Навън го чака Петка.

— Какво стана, Чапаев, взе ли изпита?

— А бе, остави. Питаха ме колко прави 0,5 + 0,5. С цялата си душа чувствам, че е равно на литър, но не знам как да го изразя математически.

Чапаев си води дневник:

Ден първи: Изгонихме белите от гората.

Ден втори: Дойдоха белите и ни изгониха от гората.

Ден трети: Върнахме се и и пак изгонихме белите от гората.

Ден четвърти: Дойде горския и ни изгони всичките.

Изучава Петка история на древния Рим и се обръща към Чапаев за консултация:

— Василий Иванич, чета си аз тука "Патрициите повикаха хетери и организираха оргия". Но не ми е ясно, какво е това оргия?

— Оргията, Петка, това си е разпивка.

— А хетерите, какво са?

— Хетерите, това са проститутки.

— До тук ми стана ясно Василий Иванич, но кои са патрициите?

— Виж Петка, това вече е печатна грешка. Трябва да са били партийците.