Щирлиц

Щирлиц се събужда със страхотен махмурлук. Оглежда се, и установява, че се намира в стая само с легло, тежка врата с решетка и на прозореца също решетка. Припомня си заученото:

"Ако влезе някой с немска униформа, тогава съм Щандартенфюрер фон Щирлиц от Гестапо. А ако влезе някой с руска униформа, тогава съм майор Исаев от руското разузнаване."

Малко по-късно влиза човек в бяла престилка:

— Ама добре сте се напили снощи, другарю Тихонов…

Седял си Петка на фотьойла и си пушел пурата. По някое време Чапай нахлул с трясък и изкрещял:

— Да бягаме, Петка! Германците идат!

Петка продължил спокойно да си седи на фотьойла и да си пуши пурата, леко замислен. След малко още по-спокоен рекъл:

— Да му мисли Щирлиц. Ние сме от друг виц.

Мюлер крещи по мегафона:

— Щирлиц, предай се! Завардили сме всички изходи!

Щирлиц си мисли:

"Голяма работа. Аз пък ще изляза през входа…"

Щирлиц върви по коридора. По едно време нещо го трясва по главата. Щирлиц пада по очи на пода, после с мъка се надига на лакът… оглежда се… няма никой.

"Сторило ми се е" — мисли си разузнавача.

— Щирлиц, защо носите червени боксерки?

Щирлиц трескаво мисли:

"За това знаят само радистката и щаба. Радистката не ме е предала, значи е някой от щаба…"

— Щирлиц, не ме гледай тъпо, а си закопчай ципа!