Щирлиц се събужда със страхотен махмурлук. Оглежда се, и установява, че се намира в стая само с легло, тежка врата с решетка и на прозореца също решетка. Припомня си заученото:
"Ако влезе някой с немска униформа, тогава съм Щандартенфюрер фон Щирлиц от Гестапо. А ако влезе някой с руска униформа, тогава съм майор Исаев от руското разузнаване."
Малко по-късно влиза човек в бяла престилка:
— Ама добре сте се напили снощи, другарю Тихонов…
Седял си Петка на фотьойла и си пушел пурата. По някое време Чапай нахлул с трясък и изкрещял:
— Да бягаме, Петка! Германците идат!
Петка продължил спокойно да си седи на фотьойла и да си пуши пурата, леко замислен. След малко още по-спокоен рекъл:
— Да му мисли Щирлиц. Ние сме от друг виц.
Мюлер крещи по мегафона:
— Щирлиц, предай се! Завардили сме всички изходи!
Щирлиц си мисли:
"Голяма работа. Аз пък ще изляза през входа…"
Щирлиц върви по коридора. По едно време нещо го трясва по главата. Щирлиц пада по очи на пода, после с мъка се надига на лакът… оглежда се… няма никой.
"Сторило ми се е" — мисли си разузнавача.
— Щирлиц, защо носите червени боксерки?
Щирлиц трескаво мисли:
"За това знаят само радистката и щаба. Радистката не ме е предала, значи е някой от щаба…"
— Щирлиц, не ме гледай тъпо, а си закопчай ципа!