Американски

Г-жа Финкелщайн от Израел била на гости при сина си в Ню Йорк. Трябвало да отиде във Вашингтон и тъй като не знаела английски, синът й й обяснил как да смени влака във Филаделфия. Но г-жа Финкелщайн се объркала и се качила отново във влак за Ню Йорк. В купето видяла жена да чете вестник на идиш и подхванала разговор:

— Когато стигнем във Вашингтон, ще ми помогнете ли да наема такси?

— Вашингтон? Но аз идвам от Вашингтон и отивам в Ню Йорк.

— Боже, какво чудо са американските железници! Седим една срещу друга, и един и същи влак ни кара в две различни посоки — Вас в Ню Йорк, мене — във Вашингтон!

Двама братя евреи решили да се покръстят. Пръв в църквата влязъл по-големият. Щом излязъл, малкият нетърпеливо го попитал:

— Е, как беше?

Големият отминал брат си с презрение.

— Ей, Жак, какво ти става? — настигнал го по-малкият брат.

— Първо — не съм Жак, а Жорж. И второ — с евреи не разговарям. Защо разпнахте нашия Бог, Исус Христос?

Мистър Леви минавал край католическата катедрала „Св. Патрик“ и видял, че пред портите й се тълпят хора. От любопитство и той се присъединил към тях, но нищо не можал да види. Напливът бил голям, прииждали все нови и нови хора и той неусетно се озовал пред свещеника, който му пъхнал лъжичка в устата, ударил го с кръст по главата и му казал:

— Честито, от днес и ти си в лоното Христово!

Ужасен Леви едва успял да излезе отново на улицата. Ужас! Той е покръстен, какво да прави! Решил да се обади по телефона на жена си.

— Да знаеш какво се случи с мен, Ребека — казал й той. — Като минавах покрай „Св. Патрик“, видях грамадна тълпа, отидох да видя какво става и докато се усети наблъскаха ме в църквата, помъчих се да се измъкна, но прииждаха все нови и нови хора…

— Ароне, виж какво — прекъснала го жена му, — знаеш много добре, че ще имаме гости за вечеря и сега готвя, довечера ще ми разкажеш. — И затворила телефона.

Решил да се обади на дъщеря си.

— Да знаеш какво се случи с мен, Мириам — почнал той. — Като минавах покрай „Св. Патрик“, видях грамадна тълпа…

— Папа — прекъснала го дъщеря му, — ще закъснея на срещата с годеника си, довечера ще ми разкажеш всичко. — И затворила телефона.

Решил да се обади на сина си.

— Сидни, да знаеш какво ми се случи — започнал той.

— Папа, сега ли намери да звъниш, тъкмо съм легнал с едно момиче. — И му тръшнал телефона.

Излязъл от кабината мистър Леви, обърнал очи към небето и казал:

— Господи, Боже мой, само от 15 минути съм християнин, и вече така съм намразил трима евреи, че…

Богат евреин отива при равина и го моли да обреже кучето му.

— Ти чуваш ли се какво искаш? — възразява равинът. — Обрязват се само хора.

— Ще ти платя 2,000 долара.

— Но това е грях!

— 5,000 долара.

— Светотатство не мога да извърша.

— 10,000 долара.

— Абе ти защо не ми каза още в началото, че кучето е еврейче?

Младият Цукерман се преместил от Ню Йорк в Холивуд, Влязъл в кинобизнеса и много бързо станал милионер.

Купил си грамадна красива яхта и поканил майка си от Ню Йорк да се видят. Облечен в нова блестяща капитанска униформа, той посрещнал майка си на капитанския мостик.

Жената много се зарадвала на сина си, но му казала:

— Сине, за мен ти си капитан, и за децата, и за жена си сигурно си капитан, но за другите капитани капитан ли си?

Разхождайки се по Бродуей, евреин-турист видял фирма: „Отличен сладолед, собственик М. Леви“ и отдолу с немалки букви: „Сладолед на евреи не продаваме“.

Възмутен, туристът отишъл при собственика и се развикал:

— Как не Ви е срам, на евреи да не продавате, а Вие самият сте евреин!

— А Вие като викате толкова — спокойно му отговорил Леви, — вкусвали ли сте от моя сладолед?

В Ню Йорк пристига евреин от Европа и понеже бил чувал, че в Америка имало много хубави еврейски ресторанти, решил да се нахрани в един от тях. За голямо негово учудване, в преддверието го посрещнал сервитьор японец. Гостът помислил, че е сбъркал, обърнал се и искал да излезе, но японецът го заговорил на идиш и го отвел към свободна маса.

Успокоен, европеецът си поръчал на идиш специалитетите на заведението, нахранил се добре и поискал да плати.

Пристигнал собственикът на заведението, предявил му сметката и най-учтиво попитал харесала ли му е храната.

— Отлична беше — отговорил клиентът, — но едно не ми е ясно, от къде този японец знае толкова добре идиш.

— Шшт! — предупредил го шефът. — Той работи при нас безплатно, и мисли, че го учим на английски.

В предприятие за покупка и продажба на коли на старо пристига с разкошен нов „Мерцедес“ мисис Шварцман.

— Искам да продам тази кола — съобщава тя на собственика.

— Колко искате за нея?

— 25 долара.

— Защо, какво й има на колата? Да не й е разбит моторът?

— Не, нищо й няма, на 1,000 мили е.

— Да не би да не е Ваша?

— Моя е, но трябва да я продам!

— Но защо?

— Мъжът ми почина и според завещанието оставя всичко на мен, при условие че продам „Мерцедес“-а и получените пари предам на секретарката му.

— Казаха ми, че си прекарала лоши времена — казва мисис Коен на приятелката си.

— Прекарала! Да не мислиш, че ми е добре сега?!

— Защо, какво е станало?

— През юни кола прегази кучето, през юли се разведе дъщеря ми, през август мъжът ми внезапно умря. И най-страшното — следващата седмица очаквам бояджии вкъщи.

За да увеличат клиентите си, Коен и Леви решават да преименуват фирмата си на „Джонсън и Джонсън“.

Още на първия ден пристига нов клиент и иска да говори с Джонсън.

— Кой Джонсън? — пита секретарката. — Джонсън Леви или Джонсън Коен?

Семейство Голдшлагер забогатяло много от търговии с готови дрехи и решило да посети Европа и повиши културата си.

Започнали с обиколка на музеите. В една от залите видели прочута картина — малкият Исус лежи в ясла със слама, а до него Йосиф и Мария.

— Какви хора! — възмущава се госпожата. — Нямат пари да купят на детето си люлка, а си поръчали портрет при Рубенс!

Вилнер полудял и попаднал в психиатрично заведение.

Няколко дни мирувал, след което обявил гладна стачка. Искал да получава храна, каквато според еврейската религия се полага за вярващите евреи. За да няма разправии, управата разрешила да готвят за него отделно.

Един съботен ден лекар видял Вилнер да пуши в коридора.

— Но, мистър Вилнер, Вие сте вярващ евреин, ядете предвиденото по еврейските религиозни канони, а сега Ви виждам да пушите в събота, което по вашите закони не е позволено. Как да си го обясня?

— Нали съм луд! — отвърнал пациентът.