Логика

Двама старци пият чай и разговарят.

— Ти мислил ли си от какво става сладък чаят?

— Разбира се, от захарта.

— А пил ли си чай със захар, без да го разбъркаш?

— Да.

— Сладък ли е?

— Не.

— Значи от бъркането се подслажда.

— Тогава защо слагаме захар?

— За да знаем колко време да бъркаме.

Двама стари приятели се срещат след дълга раздяла.

— Какво става с Абрамович? — пита единият.

— Умря!

— Че как така, от какво?

— От глад.

— Не може да бъде, няма ли във вашето градче еврейска община, да се обърне към нея, да му помогнат?

— Има, но нали знаеш колко горд беше той.

— Е, защо тогава ми разправяш, че е умрял от глад, от гордост е умрял!

Рябинович съобщава на жена си.

— В сряда отиваме на кино.

— Ако сме живи.

— Ако не, ще отидем в четвъртък.

Разговор:

— Какво търси буквата Р в Хаим?

— Няма Р в Хаим.

— Как да няма?

— Какво ще търси Р в Хаим?

— Нали това те питам?

В едно религиозно училище учениците изучават групово Талмуда. Един от тях отива да пита равина може ли да пушат. След малко се връща и съобщава:

— Каза не…

— Какво го пита?

— Питах го дали можем да пушим, когато изучаваме Талмуда.

— И аз ще ида да питам — решава друг и отива при равина.

— Учителю, можем ли да изучаваме Талмуда, когато пушим?

— Разбира се!

— Защо на локума викат локум?

— Защото е мек и разтеглив като локум, сладък е като локум, защо тогава да не му викат локум?

В едно купе пътуват двама евреи — единият възрастен богат човек, другият — млад представителен красавец.

— Колко е часът, моля? — пита младежът спътника си.

Възрастният не отговаря.

След половин час младежът пак задава същия въпрос и така няколко пъти, без да получи отговор. По едно време влакът забавя хода си и възрастният почва да се приготвя за слизане. Преди да слезе обаче, изважда часовника си и казва:

— Два без десет.

— Толкова пъти Ви попитах, защо чак сега ми казвате?

— Ами вижте, младежо! За да Ви отговоря, трябваше да изкарам часовника си. Вие щяхте да ми кажете, че часовникът ми е много хубав. Аз щях да Ви кажа, че е подарък от дъщеря ми. Вие щяхте да ми кажете: „Значи имате дъщеря. На колко е години?“ Аз щях да Ви кажа, че е на осемнайсет, и че е много хубава. Така щяхме да почнем разговор и аз, понеже съм любезен човек, щях да Ви поканя на гости. Вие щяхте да приемете поканата и понеже сте хубаво момче, дъщеря ми щеше да Ви хареса и да се влюби във Вас. След време можеше да се ожените. А аз дъщеря си на човек, който няма пари да си купи часовник, не давам.

Двама евреи се питат кой е най-умният човек на земята.

— Ще трябва да поразсъждаваме — казва първият. — Хората се делят на две, евреи и неевреи, явно е, че по-умни са евреите и ще трябва да го търсим между тях.

— А евреите на какво се делят?

— На ционисти и неционисти. Явно, ционистите са по-умни, създадоха държава и излязоха прави.

— А между ционистите кой е най-умният?

— Ще трябва да е някой, който е в ръководството на еврейската организация.

— Кой?

— Естествено, който е председател.

— Прав си.

— Но аз го познавам! Да знаеш само какъв глупак е!

Един от енориашите се произнесъл с насмешка за местния равин.

— Как смееш да се подиграваш с нашия равин! — възмутил се неговият събеседник. — Той редовно разговаря с Господ.

— Откъде знаеш, че не лъже?

— Глупости, как ще лъже. Ще разговаря ли Господ с човек, който лъже?

Равин бил хванат в леглото на жената на Померанц и бил изправен пред равинския съд. На въпроса дали се признава за виновен, той отговорил отрицателно и задал следните въпроси:

— Може ли аз да легна със собствената си жена?

— Можете — отговорил съдията.

— А може ли Померанц да легне с жена си?

— Може.

— А може ли той да легне с моята жена?

— Не може.

— Е, щом аз мога да легна с тази, с която той не може защо да не мога да легна с тази, с която той може?

В остър спор Ицик нарича своя приятел Яков „магаре“.

— Чакай! — иска обяснение Яков. — Защото съм ти приятел ли ми викаш магаре или съм ти приятел, защото съм магаре?

— Къде са ми очилата? — чуди се Беркович. — Не ги виждам до книгата, която четях, нито ги виждам на масата, не ги виждам и под масата. Но как виждам, че не ги виждам, когато аз без очила нищо не виждам. Ама че съм глупак. Щом виждам, че никъде не ги виждам, значи са на носа ми!