От времето на Сталин

Евреин попълва формуляр.

Име, презиме и фамилия: Мойсей Абрамович Голдберг.

Роден: 5 ноември 1938 г.

Участие в Отечествената Война: не.

Ордени и медали: не.

Партийна принадлежност: не.

Националност: да.

По време на заседание на Политбюро Сталин подхвърлил на Каганович:

— Лазар Мойсеевич, вие не бяхте ли нещо като евреин?

— Йосиф Висарионович, аз не съм евреин. Аз съм комунист!

При Левински пристигнал партиец да го агитира да участва в подписката за държавен заем. Започнал да му обяснява значението на заема, как той ще помогне за процъфтяването на държавата. Левински го прекъснал, като казал:

— Ясно ми е, много е важно и като съзнателен гражданин ще запиша 100,000 рубли.

— Но как ще ги изплатиш? — учудил се агитаторът. — Колко получаваш на месец?

— 129 рубли.

— Заемът се погасява с 10 вноски, значи ще трябва да даваш по 10,000 рубли на месец. Не можеш. Пиши по-малко.

— Добре, 50,000 рубли!

— Невъзможно!

— Хайде тогава, 10,000?

— И това е много.

— Тогава — пет! Но да знаеш, че повече няма да намаля и копейка!

Милицията се усъмнява, че Рабинович върши нечестни сделки и му праща призовка да се яви при следователя.

— Гражданино Рабинович — казва му той, — забелязахме, че Вие всяка вечер гуляете в най-скъпия ресторант в града с големи компании, пиете шампанско, поръчвате най-скъпите ястия и накрая все Вие плащате.

— Нима това е лошо? — учудва се Рабинович.

— Да, но Вие получавате всичко на всичко по 120 рубли месечно.

— Нима това е хубаво?

Екипажът на новия кораб „Одеса“ е строен на палубата. Капитанът произнася прочувствено слово.

— Другари матроси, преди „Одеса“ да поеме първия си океански курс, бих искал всички да знаете: този кораб не е мой! Този кораб не е на офицерите. Нито на матросите. Този кораб е наш, на всички ни. Ясно ли е?

Разнася се мощно „тъй верно!“

— Матрос Коен, всички казаха „тъй верно“, само ти — не. Защо?

— Защото, другарю капитан, не ми е ясно защо, след като корабът е наш, не вземем да го продадем.

В колхоз пристига делегация на ЦК на КПСС.

— Какъв ще е добивът от домати тази година? — обръща се ръководителят на делегацията към председателя на колхоза.

— Голям, много голям! Ако сложим всички домати на куп, върхът му ще стигне Бога.

— Какво говорите, не знаете ли, че Бог няма.

— А вие не виждате ли, че и домати няма.

Комисар тръгва на инспекция в Украйна и пристига в колхоза на Степан Степанович.

— Чудесни кокошки отглеждате, Степан Степанович — хвали го комисарят, — с какво ги храните?

— С трохи от хляб!

— Какво? — разярява се комисарят. — Давате хляб на кокошките, когато няма хляб за хората! Десет години Сибир за вас!

В района бързо се разпространява, че е забранено да се хранят кокошки с трохи. Когато комисарят пристига в колхоза на Иван Иванич и пита с какво хранят кокошките, казват му:

— С ръж.

— Какво? — разярява се отново комисарят. — Давате зърно на кокошките, когато има глад за зърнени храни в целия Съюз! Десет години Сибир за вас.

Разчуло се и това и когато комисарят пристигнал в колхоза на Абрам Абрамович и го попитал какво дава на добре отглежданите кокошки, получил отговор:

— Давам им по една рубла, да си купуват сами храната.

Събрание за приемане на Рабинович в партията. На въпроса дали се е колебал в линията на партията, той отговаря:

— Да, но заедно с линията на партията.

Абрамович кандидатства за член на партията. Задават му въпроси:

— Ако получите един милион долара, какво бихте направили?

— Веднага ще ги дам на партията.

— А ако имате две коли?

— Едната… не, не, и двете ще дам на партията.

— А ако имате две кожени палта?

Абрамович мълчи и мисли.

— Абрамович, чухте ли въпроса? Какво толкова мислите?

— Мисля си, другари, че след като съм дал на партията един милион долара и две леки коли, би следвало да мога да задържа за себе си двете кожени палта, които наистина имам.

Леон Барух кандидатства за член на КПСС. Както си е редът, викат го в районния комитет, за да видят политическата му подготовка.

— Кое е най-характерното за капитализма? — пита го секретарят на районния комитет.

— Експлоатацията на човек от човека!

— А как е при нас?

— Точно обратното!

Розенщайн винаги се изказвал на събрания и все бил съгласен с преждеговорящите.

Иванов го укорил:

— Ти собствено мнение нямаш ли?

— Имам, но никак не съм съгласен с него.

В Будапеща изключват Херш от партията. Вечерта той сънува, че американската армия нахлува в Унгария, завзема Будапеща, главнокомандващият извиква партийния секретар и му нарежда: „Възстановете Херш в партията!“