Търговци

Двама търговски пътници се срещат на гарата.

— За къде си тръгнал? — пита единият.

— За Лвов, за сукно.

— Е защо ние, евреите, винаги трябва да лъжем? Казваш ми, че отиваш в Лвов за сукно, за да си помисля, че отиваш в Пшемисле за коприна, а ти действително отиваш в Лвов за сукно.

Група евреи — търговски пътници пътуват в едно купе и се оплакват:

— Не че не си изкарваме прехраната, но нашият е много неприятен занаят. Непрекъснато трябва да пътуваш… — казва единият.

— Само в това да е белята, лошо ни приемат, карат ни да чакаме, обиждат ни — обажда се втори.

— Това е защото сте млади и неопитни — казва с достойнство възрастен евреин. — Аз вече толкова години пътувам, какво ли не са ми правили: гонили са ме, ругали са ме, изритвали са ме, но да ме обидят — никога!

Коен се връща от Будапеща и жена му го пита как е пътувал.

— Добре, само дето кондукторът беше неприятен човек. Като мина на проверка, взе да ме гледа така, сякаш нямам билет.

— Ти какво направи?

— Погледнах го, сякаш че имам!

След дълги пазарлъци на Хайми купуват нов костюм за празниците.

Малко след като Хайми, облечен в новия си костюм и родителите му напускат магазина, ливва пороен дъжд. Новият костюм, за който продавачът твърдял, че е ушит от най-доброкачествен плат, започва да се свива. Панталонът стига до над глезените, а ръкавите на сакото — малко над лактите. Хайми се разплаква.

Възмутено, семейството се връща обратно в магазина, готово за скандал.

Като ги вижда, продавачът плясва радостно с ръце:

— Боже, колко е пораснал малкият Хайми!

Госпожа Леви избира кожено палто и се спира на боброво.

— Няма ли да се повреди при дъжд?

— Да сте виждали, госпожо, бобър да ходи с чадър?!

След като чакал дълго клиент да си плати взетия на вересия костюм, продавачът му изпратил следното любезно писмо:

„Сър, моля Ви най-учтиво да ми отговорите на следните въпроси: Кой от двама ни обеща да ми плати сметките си до първи миналия месец? Кой от двама ни не спази обещанието си? При това положение, кой от двама ни е най-долен лъжец?

Ваш: Дейвид Коен“.

Години наред селяните дразнели Исак, като му казвали, че цигарите, които сам произвежда и продава, съдържат по равно конски фъшкии и тютюн.

Когато Исак легнал смъртно болен, селяните отишли да му се извинят за подигравките.

— Не бяхте прави да ме корите — казал със сетни сили умиращият. — Тютюнът е вреден за здравето и за ваше добро правех цигарите само от конски фъшкии.

Клиентка се връща недоволна в рибарския магазин.

— Господине — жалва се тя, — този шаран е не само прекалено малък за цената си, но и мирише лошо.

— Госпожо, би следвало да ми благодарите. Ако Ви бях дал два пъти по-голям за същите пари, щеше да Ви мирише два пъти повече.

Домакиня пита продавача колко струват пилетата и като разбира, че са по 80 цента килото, възмутено възкликва:

— Как е възможно! През два магазина ги продават по 70 цента.

— Ами защо не си купите от там?

— Защото току-що бяха свършили.

— Вижте какво, госпожо, когато и аз ги свърша, ще ги продавам по 40 цента килото. Уверявам Ви, че в целия град няма да намерите по-евтини пилета.

Производител на вино, вече на смъртно легло, разкрива тайната на своя успех на сина си, на когото оставя целия бизнес.

— Виждал си ме да наливам вода в бъчвите и вероятно си мислил, че виното става от вода. Не е така. Трябва да се слагат и по няколко чепки грозде.

— Какво си се замислил? — пита Рубин своя приятел търговец.

— Имам етичен проблем и се чудя какво да правя.

— Кажи какъв е.

— Днес дойде клиент и като плащаше, по грешка ми плати двойно повече.

— И сега се чудиш дали да му върнеш парите ли?

— А, не. Чудя се дали да задържа разликата за себе си или да я разделя със съдружника си.

Графът нарежда на слугата си евреин:

— Иди ми купи един пинчер! — И му дава 100 франка.

— Хубав ли?

— Хубав, разбира се.

— Хубав пинчер за 100 франка? Де се е чуло и видяло!

— Добре, на ти още 100.

— Е, това вече е друго — прибира парите и пита:

— А какво е това пинчер?