Усмивки от социализма

Годишно събрание на земеделската кооперация. Доклад. Предложения. Гласуване. Овации. Накрая водещият пита:

— Има ли някакви въпроси?

Отзад се надига Вуте:

— Сакам да питам дека е житото?

Партийният секретар нищо не казал.

След една година: събрание, доклад, овации…

— Има ли някакви въпроси?

Нане се надига тоя път:

— Сакам да питам дека е Вуте?

По времето на социализма милиционер спира вечерта дългокос студент. Иска му паспорта, студентската книжка и след щателна проверка отбелязва:

— Така-а-а, безделничим значи, а?

— Ми, безделничим, другарю…

— Ядем значи хляба на държавата, а?

— Ми, ядем го…

— И сме студенти?

— А-а, не, само аз съм студент…

По случай 60-годишния юбилей на Живков членовете на Политбюро предложили на столичния народен съвет София да бъде преименувана в град Тошингтън. Поискали мнението на Москва и оттам отговорили:

По принцип не възразяваме, но ни се струва по-подходящо името Тошква.

По социалистическо време група студенти се явяват на изпит по политикономия. Излиза един — доволен, ухилен… Колегите му го питат:

— Какво стана бе?

— Скъсаха ме.

— А защо си толкова доволен?

— Това нищо не е, Пешо направо го арестуваха.

По времето на социализма шефът на едно предприятие разбрал, че Тодор Живков ще идва на посещение. Строил всички, само казал на пазача бай Иван да не се показва много-много. По време на посещението обаче на бай Иван много му се доходило до тоалетна и тръгнал той натам и на вратата стои Тодор Живков. Познал той бай Иван и се заприказвали като стари приятели.

След време щял да идва Леонид Брежнев. Шефът на предприятието отново строил всички, като този път поставил бай Иван на по-видно място. Дошъл Брежнев и като видял бай Иван, веднага отишъл при него и си приказвали надълго и нашироко.

След време шефът на предприятието отишъл в Рим и взел със себе си бай Иван. Отишли те на площад „Свети Петър“, за да видят папата и по едно време шефът изгубил от поглед бай Иван. След малко намерили шефът на предприятието припаднал и като го свестили го попитали какво е станало. Той отговорил:

— Хубаво — като дойде Тодор Живков — познават се. Малка държава сме, възможно е. Дойде Леонид Брежнев — хайде, и него го познава, от Съветския блок сме, не е изключено. После идваме тук, на площад „Свети Петър“ и го гледам, горе на балкона до папата. Хайде, както и да е. Но когато един японски турист до мен каза: „Кой е тоя с белите дрехи до бай Иван?“, тогава не издържах!…

По времето на социализма, когато се издаде книга, към нея имаше листче с печатните грешки, открити след предаването за печат. В едно такова листче пише:

Стр. 35, 9-ти ред — написано „капиталистически“, да се чете „комунистически“.

Стр. 47, 11-ти ред — написано „проспериращ“, да се чете „непроспериращ“.

Стр. 49, 15-ти ред — написано „прогресивен“, да се чете „пасивен“.

Авторът се извинява за причинените неудобства и веднага щом се върне от творческата си командировка в Белене ще направи публично изявление.

Надпис пред директорски кабинет по времето на соц-а:

При директора се влиза само по голяма нужда!

Надпис от времето на социализма:

Бакшишът нарушава реда и е причина за влошаване на качеството на теляшките услуги! Граждани, не давайте бакшиш!

„20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България!“

„25 години народна власт — 25 години цирк.“

„Един допуснат брак — беда за целия колектив!“

„На партията — вярност, на народа — чиста вода.“

(Надпис в служба „Водоснабдяване“)