Шопски

Свето требе да се върти около нас, а не ние около свето!

Представител на панчаревската общественост казва: „Свето требе да се върти около нас, а не ние около свето!“ Подкрепил това свое изказване и с примери: „Свето открай време се върти около Шопско. От това нещо се получава световъртене. И така — световъртене, световъртене, та се е получило известното шопско село Световрачене.“

Дълбоки промени

Чета книга под сенчестата круша и току иззад гърба ми неусетно надниква нане Вуте.

— Па ли четеш?

— Чета разкази на Елин Пелин. Познаваш ли този писател?

— Па знам го, как да не го знам. И он е шоп, наш си е! — гордо се пъчи нане.

— Голям писател! — възхищавам се аз.

— Е, па голем! При шопите или че е голем, или никаков. А он е от най-големите.

И тиа, дека не са шопье…

На баба Миленка Столетницата казвам от де съм, що съм, задоволявам любопитството й най-подробно, а тя ме насърчава с великодушна усмивка: — Нищо, синко, нищо! И виа, дека не сте шопье, сте ора, живейте и вие!

Шопска глава

Когато Софийското поле било още езеро, двама шопи от Вакарел излезли с лодка да ловят риба.

Развихрила се буря и вълните подхвърляли лодката им като чамова треска. Изтласкали я чак към Курило и — ха да се блъснат в Стара планина.

Какво да правят? Ще се разбие лодката, а те — на дъното. Съобразил се с положението единият и протегнал напред ръце, та като се ударят, да омекоти удара и да не се разбие лодката. Но в последния момент ръцете му се огънали и той ударил шопската си глава в планинската скала. И — о, чудо! От удара с главата там се отворила такава дупка, че водата започнала да се изтича… Така се образувал Искърският пролом и се ширнало равното Софийско поле.

— Ей, щурчо — завайкал се другият, — ако не беше ударил с твоята дебела чутура, сега немаше да тупаме два дни пеш до Вакарел.

Един и същ

Стоян Гунин от Искрец бил извикан за някаква справка в общината. Кметът разтворил един тефтер и го попитал:

— Име?

— Стоян Гунин!

— Презиме?

— И през зиме, и през лете, господин кмете, се съм си Стоян Гунин…

Лулата

Пийнал си Боне Йондин в кръчмата и се похвалил пред веселата компания:

— Я дома съм като цар! Ни жена, ни дете, ни коте смее да ми рече нещо!

По едно време спрял на половин дума. Мушнал се под масата и се за вайкал:

— Ей, лулата ми падна некаде тука…

Поучудили се хората и се огледали. Отвън, до джамлъка, стояла жена му и се взирала дали Боне не е в кръчмата. Като си отишла, му рекли:

— Айде, излизай! Твоята лула си отиде дома. Не е под масата!

Ако можеше да върви

МАТО: — Върви ли ти часовника, дедо?

ДЯДО СЛАВЕ: — Е, па да не мислиш, че бих го носил, ако можеше да върви?…

Подновил се

Геле вика на жена си:

— Кога комшията си построи нова къща, тизе ме накара и ние да построимо… Кога комшията си купи шарен телевизор, тизе ме накара и ние да си купимо… Кога комшията си зема нова кола, тизе ме накара и ние да си земемо… Кажи сега що да правимо, оти он пак се е подновил?…

— Сас що се е подновил бре, Геле? — пита го она.

— Зел си е нова жена.

Убаво

Зимата отдавна е забелила земята и селяните са събрани в кръчмата.

— Ей, убаво нещо си е човек да си пийне! — казва бай Лаза — То като че ли от бога е дадено.

— Верно е това, що дума Лазо! — подкрепя го и Стоил Дончев.

— Я като си пийна, ми е най-арно. Тогая сите кащи се въртат пред главата. Па като излезна от кръчмата, чекам да се завъртат така, че мойта да дойде насреща. И я оп — та вътре!

Дръж се, земьо, шоп те гази!

Учтив и деликатен е шопът. Преди да започне своите буйни танци, той се обръща към земята: „Дръж се, земьо, шоп те гази.“ Хем земята да разбере, че си има работа със свой човек, хем да се държи, та да не падне отговорността върху шопа, ако после стане нещо…

Избори

След като пуска бюлетина си, Пижо се запътва за дома. На един ъгъл го посреща група избиратели.

— За кого гласува бе, Пижо?

— За сговоро…

Вдигат се сопи и няколко чифта ръце. Олелия… Едва се спасява и налита на друга група избиратели.

— Пижо, за кого гласува?

Пижо помисля и за да се спаси, казва:

— За опозицията!

Удрят му и те няколко тояги. Видял се в чудо, той си тръгва, страхувайки се пак да го не тупат. И наистина, насреща му идва трета група. Преди онези да го питат, Пижо вдига ръце и вика:

— Удрайте, па ме не питайте.

Будни шопи

На предизборно събрание през 1931 година в едно шопско село правителственият кандидат агитирал хората да гласуват за него.

— Нашата власт не се съмнява, че родолюбивите шопи няма да се посрамят пред царя и Отечеството. Вие винаги сте били най-будните граждани на…

— Па-а, будни сме, та гладно спи ли се? — подхвърлил някой.