Шопски

Доверил се

Попаднал Коце Митрин — известен гайдарджия и шегобиец в полицейското управление.

Колкото преди говорел Коце, толкова сега мълчал и не признавал нищо. Вкарали при него най-изкусния си агент, преправен като арестант.

— Мен скоро ще ме пуснат — шушнел след много увъртания провокаторът — поради застъпничеството на един големец, та можеш да поръчаш нещо за дома си…

— Кажи на жената — доверил се Коце Митрин — да премести оръжието, дето е закопано в градината, че е много плитко и ще го открият дъждовете.

Още на другия ден пристигнали в село няколко полицаи и прекопали цялата градина, но нищо не намерили.

— Ей-сега вече си излизам! — явил се пак провокаторът. — Поръчай друго нещо!

— Сега кажи на жената да насади картофите! — поверително пошушнал Коце.

Бивол и бацил

Живеело си мирно и тихо село Бояна и единствената му гордост били историческата му черква и по шопски упоритият кмет.

Към 1930 година в отсъствието на кмета дошла хигиенна комисия и след разни проби сложила край Боянската река табели:

„Водата съдържа болестотворни бацили! Ползуването забранено!“

— Как така? — сопнал се кметът, като видял това. — Да дойде комисията, я че им докажем, че нищо не разбират от бацили.

Дошла комисията и той ги завел на водопада над селото.

— Е, какви са ви аргументите срещу изследването на водата? — запитали от комисията.

— Е, па, ако пущиме тука от тоа скок един бивол, що че стане с него? — изстъпил се кметът.

— Ами ще се убие! — казала дълбокомислено комисията.

— Е, а бацило да не е по-як от биволо?

Професор и шоп

Професор ойдел на госкье на един шоп. Домакино поднесъл ракия. Пили по чашка, по две…

— Иии, тая пущинья бие право у главата — рекъл професоро.

— А менека у краката. Оно дека е слабо, тамо бие — пояснил му шопът.

Още от събота

На Буда от Мировяне у неделята била сватбата, а у понеделнико рано-рано се сдърпала със свекървата. Па й рекла:

— Море, оно ти се е набрало още от събота, ама а да видиме…

При бирника

Нане Вуте е повикан при бирника.

— Колко лева ще внесеш? — пита го той.

— Колкото мога, господин бирник!

— Колко можеш?

— Ич не мога, господин бирник! — отговаря усмихнат нане Вуте.

И он си цъка, цъка…

Пред сладкарницата на припек седят и разговарят дядо Иван Булаиреца и Мито Обозлията.

— Косех у ливаге. Ти знаеш, там расне трева до пояс. По едно време камбаната заби безотказно. Рекох си веднага — има нещо! Грабнах косата, та у село. А оно война се отворила. Мобилизираа ме и до вечерта ойдох. Три години се бих. Кога се изволних, веднага — право на ливагето, оти у зора си бех забуравил саато.

— И найде ли го?

— Найдох го! У тревата! И он си цъка, цъка…

След 50 милиона години

Подпрели с гърбовете си попукания зид на селкоопа, Геле Костин и Наско Мийн разгръщаха някакъв вестник. Край тях спря нане Ордо и попита:

— Бре, момчета, кво пише у вестнико?

— Е, па пише, дека след 50 милиона години Земята че спре да се върти…

— Бе, я и сега не усещам она да се върти, ама ега сме живи до тогай, да видиме! — заключил нане Ордо.

Дядо Захари

Веднъж, като си носел с кобилицата вода, го срещнала млада байловчанка и рекла да го подкачи:

— Дедо Зако, ама теб те бива и за невеста…

— Море — отвърнал веднага старецът, — и за две ма бива, ама нема.

Бастунът

Когато бил ерген, дядо Славе Петров въртял танеца на хорото и важно размахвал изпъстрения с шарки бастун. Но годините минавали и грохналият старец едва пристъпвал, като се подпирал с бастуна. Сред селото го забелязал дядо Йото от Ребръчката махала и решил да се пошегува:

— Бре, Славе, тогай носеше бастуна за ербаплък, ама сега па защо го носиш? Да се не подпираш, а?

— Не, да се варда от млади булки… оти много ме налитат! — отговорил старият шегобиец.

Писмо

Получил нане Леко писмо от брат си Коле, който наскоро постъпил в казармата, и решил да му върне отговор. Наплюнчил химическия молив и спокойно занизал буквите:

„Коле, пиша ти писмото бавно, оти знам, дека не можеш да четеш бърже…“

Молбата на Вуте

В аптеката влиза нане Вуте.

— Е те, господин аптекар, това са две рецепти, ама те молим да внимаваш, оти едната е за кравата, а другата е за жената, па да не ги объркаш, та да ми умре кравата!…

Юнак

Нане се фали у кръчмата пред съселяните:

— Нашата рода какви сме юнаци, ние мечки сме правили на нищо, та един Вуте… Помним, с брато ойдохме у гората за дърва, па таман апнаме и те ти мечка. Ама — колко камбанарията. Па като я фанаме с брато, он дръж, яз дръж… Кога после се върнах — от брата барем парцали останали, а от мечката — нищо…