И тиа, дека не са шопье…

На баба Миленка Столетницата казвам от де съм, що съм, задоволявам любопитството й най-подробно, а тя ме насърчава с великодушна усмивка: — Нищо, синко, нищо! И виа, дека не сте шопье, сте ора, живейте и вие!