Убаво

Зимата отдавна е забелила земята и селяните са събрани в кръчмата.

— Ей, убаво нещо си е човек да си пийне! — казва бай Лаза — То като че ли от бога е дадено.

— Верно е това, що дума Лазо! — подкрепя го и Стоил Дончев.

— Я като си пийна, ми е най-арно. Тогая сите кащи се въртат пред главата. Па като излезна от кръчмата, чекам да се завъртат така, че мойта да дойде насреща. И я оп — та вътре!