Извод

Седи бай Славе вечерта вкъщи и бавно пуши лулата си. Изведнъж, както си е позадрямал, го събужда силно чукане по стената. Поразмърдва се старецът, ужким се кани да обуе цървулите си, па си вика на акъла:

— Хм, тоя, дето се е сетил да чука толкова касно, е закъсал и че да ми сака нещо. И отново си ляга.