Иванчо посред зима твърдял непрекъснато, че е лято. Изпратили го при училищната психоложка.

— Иванчо, а ти помниш ли, че вчера беше с шапка и ръкавици?

— Да-а-а.

— А помниш ли, че правихте снежен човек.

— Да-а-а.

— А помниш ли как ти се бяха зачервили бузките от студа?

— Да-а-а.

— Че какво лято е това бе, Иванчо?

— Скапано студено лято…