Смехът на шопа (Никола Анастасов)

Пари на баир

Гуне от Церецел и брат му търсят през нощта заровени пари на един баир при лошо време и вятър.

Гуне казва на брат си:

— Нане, а д̀идеме долу у ниското на завет, да копаме, се толкова пари че извадиме.

Шопска любов

— А бре, Митре, любиш ли се с некоя?

— Па че се любим, та нече си мачим душата.

— Е, па с коя се любиш?

— С Цона, на кмето щерката.

— Е, като я любиш, че я земеш ли за жена?

— Па оно и я така мислим.

— А нихните знаят ли, че се любите?

— Е, па я не знам и она дали знае, та камо ли нихните…

Никогаж

ВУТЕ: — Геле бе, виждал съм те вечер кьор-кютук пиян, па гледам не сменяваш паспорто! Ти не падаш ли?

ГЕЛЕ: — Я — никогаж! Я пием, додека не почнем да лазим.

Предвидливост

Пижо се връща у дома много пиян. Пижовица грабва остена и започва да налага неспособния да се отбранява съпруг и да му крещи. Пижо й вика:

— Барем не пищи мари, че ще кажат комшиите, оти я тебе тепам!

Лека му пръст

ШОП (към новодошлия в пивницата дядо Славе):

— Дедо Славе, знаеш ли, че наш Геле престана да пие?

ДЯДО СЛАВЕ: — Лека му пръст!… Кога е умрел?

Най-простото нещо

ВУТЕ: — Геле, оти нашите щангисти на секо състезание земат по толкова много медале?

ГЕЛЕ: — Е па те това е най-простото нещо. Оти непрекъснато дигат гири. Ората гледат, че дигат гири, и кво да ги праат — дават им медалите. Оно и у живото е така. Който си мълчи — нищо. Който дига гири, неговата е лесна. Е да земем например моата Пена. Она такива гири ми дига, като ме види, че й викам Нураир Нурикян.

Модерни времена

Нане Вуте, защо и ти копаеш?

— Е па… требе ми телефон.

— Толкова години караш без телефон, а сега — телефон! Защо ти е?

— Е, защо… Да дзвоним за волгата от АПК-то, да дойде да ме земе за работа, оти у фермата немат овчаре.

„Командири“ на… генерали

В кръчмата седят на една маса Торко Благио и Борчо Мишин. Торко бърза да се похвали:

— Кога бех у казармата, язе командувах сите офицере и генерале. Речем им „мирно, не шавай“ и они одма зимаа войнишка стойка.

— Как така бе, Торе? — пита изненадан Борчо.

— Е па нали бех шивач у казармата…

— Апа язе ги фатах за носо и дека си сакам, там можех да вода сите офицере и генерале! — хвали се на свой ред Борчо

— Нали бех бръснарин у офицерскио щаб…

Отдека възникна габровският хумор

Позовавайки се на пергамент, намерен при прокарването на околовръстното шосе, габровският хумор е възникнал от шопския, както и шотландският. От ясно по-ясно е, че и страната най-напред се е казвала Шопландия и едва след това Шотландия.

Надсмиване

Питат ме каква е разликата между габровския и шопския хумор.

Голяма! Габровци се надсмиват над себе си, а шопите — над другите.

Габровец и шоп

Така се случило, че в едно и също купе на влака седнали габровец и шоп. От дума на дума, започнали разговор за хумора и неговите автори.

— Ние, габровските хумористи, сме на всеки метър! — казал уверено габровецът.

— Верно! — отвърнал шопът и добавил: — Ама ние сме по-нагъсто.

Върнал му го

Нане Вуте срещнал Пижо;

— Дека си се запътил, нане?

— Че ода до съседното село да пущам писмото си до синецо.

— Па оти не пущиш писмото си у кутията на нашата поща?

— Нечем! И нашият пощаджия не купува от мене яйца, а оди при други.