Златна колекция вицове. Том 1

Баща съветва сина си:

— Сине, като си избираш жена, гледай да е добра, умна, работлива, красива, всеотдайна, грижовна, обичлива, въобще, много гледай каква ще си избереш.

— А бе, тате, аз гледам, ама то тя също гледа…

Беше ми разказано като истински случай.

Преподавател в Технически университет пишел нов учебник и за целта използвал стари дипломни работи на отдавна завършили при него студенти. Изведнъж, докато четял надал ядосан вик, защото стигнал до следното изречение: „Този коефициент нормално се взима между 0 и 3, но аз ще го пиша 20, защото и без това никой не ги чете тези дипломни работи“…

Между деца от детската градина:

— И вчера като бяхме в зоологическата градина ходихме при тигъра и той дойде близо до нас и направи „фтръхт“.

— Не е вярно, тигърът прави „р-р-р-р“.

— Не, тигърът прави „р-р-р-р“ само когато е с главата към теб.

Майка се кара на детето си:

— Не ходи толкова често на дискотека, ще оглушееш!

— Да, мамо, вече обядвах.

Урок по химия. Учителката:

— Евгения, какъв е цветът на твоя разтвор?

— Червен.

— Правилно. Седни, отличен 6.

— Маргарита, а при теб?

— Оранжев.

— Не е точно така. Много добър 5, седни.

— Иванчо, цветът на твоя разтвор?

— Черен.

— Двойка. Кла-а-ас! Залегни!!!!

Преподавател четял скучна лекция и студентите почти били заспали. Той решил да разнообрази, затворил учебника и попитал:

— Хайде да се разсеем малко, кои от вас правят секс всеки ден?

Около половината вдигнали ръка.

— А кои от вас — през ден?

Около една четвърт вдигнали ръка. После попитал — през 3 дни, веднъж седмично… все по-малко студенти вдигали ръка. Накрая попитал:

— А кой веднъж годишно?

Един студент с очилца от последния ред вдигнал енергично ръка и извикал щастливо:

— Аз, аз, ето тук, виждате ли ме?

— Виждам ви, колега, ама не мога да разбера защо сте толкова щастлив.

— Защото е днеска, днеска…

Студент от ТУ разказва:

— Имам си русо гадже и черно гадже. Русата си мисли, че съм при черната, черната си мисли, че съм при русата, а аз си седя на спокойствие в общежитието и си решавам диференциални уравнения…

Учителка в нова група в детската градина:

— Деца, сега нека всеки да каже кой е най-възрастният му жив роднина.

— Аз имам баба — казало едно момиченце.

— А аз имам прабаба — казало друго.

Едно момченце казало:

— А аз имам пра-пра-пра-прадядо.

— Но това не е възможно — казала учителката.

Момченцето отговорило:

— Въ-въ-въ-възможно е.

Момиченце отива в кварталната бакалия. Едвам подавайки се над плота, с тънко гласче задава въпрос:

— Леличкооо, ще може ли да ми дадеш четири бирички?

Магазинерката се навежда, поглежда го многозначително и му казва:

— Аз мисля, че няма да можеш да ги носиш, моето момиченце?

Вече доста по-уверено, момиченцето отвръща:

— А, то и аз това се чудя, дали да не жулна две още тука…

Малко момиченце влиза в зоомагазин. Усмихва се мило на продавача и казва:

— Искам да си купя едно зайче.

Продавачът нежно пита:

— Искаш да си купиш това малко, сивичко, с огромни печални очички зайче, или пък това пухкавото, бяло зайченце?

Момиченцето с усмивка отговаря:

— На моя питон, честно казано, му е все тая…

Телефонен звън. Дете вдига слушалката и казва шепнешком:

— Ало!

От слушалката:

— Майка ти вкъщи ли е?

— Да, вкъщи е.

— Би ли я извикал на телефона?

— Не мога, заета е.

— Тогава баща ти.

— Не мога, и той е зает.

— А има ли някой друг възрастен?

— Да, полицаите.

— Добре, извикай някой от полицаите!

— Не мога, те също са заети!

— Може би има някой друг?

— Има — пожарникарите.

— И те ли са заети?

— Аха.

— С какво толкова са заети всички?

— Търсят ме…

— Момченце, защо плачеш?

— Тате ме наби.

— А защо те наби?

— Много плачех.