Златна колекция вицове. Том 2

Ревящо момченце тича при майка си.

— Защо плачеш, моето момче?

— Тати си удари пръста с чука-а-а…

— Е, бива ли да плачеш за такова нещо, трябваше да се засмееш…

— Аз първо така направи-и-и-х…

Родители питат сина си:

— Какво учите в училище по рисуване?

— Вече цяла година рисуваме мама.

— Ама как така, нищо друго ли?

— Ами всеки път учителя влиза, поглежда ни намръщено и казва: „Рисувайте, вашата мама!“…

— Тате, уморих се вече да нося сестричката си, дай да се разменим и да взема плика с уискито.

— Да бе, а ако го изпуснеш…

Извадка от темите на бебешки форум:

„Къпят ме всеки ден! И вие ли сте толкова мръсни?“

„Тате играе на компютъра, а на мен не дава! Къде да се оплача от дискриминация?“

„Всеки ме нарича по различен начин! Как се казвам?!“

„Има мои голи снимки в интернет! Как да преодолеем срама и да продължим напред?“

„Мама се радва на акото ми. Трябва ли й психиатър, или отминава с времето?“

„От известно време ми дават биберон. Искам всичко да е както си беше!“

„Коремът на мама се поду. Това опасно ли е?“

— Татко, много се изморих, повече не искам да ходим на пързалка с тебе…

— Мълчи, сине, мълчи и дърпай шейната…

— Детенце, защо гледаш толкова мрачно, защо не си играеш с приятелите?

— Нямам приятели, сгази ги валяк.

— А тогава защо не си с родителите?

— И тях ги сгази валяк.

— А баба и дядо?

— И тях ги сгази валяк.

— И ти никого ли си нямаш?

— Имам си валяк…

— Мамо, защо тате е плешив?

— Защото е много умен и мъдър.

— А ти защо имаш такава хубава и гъста коса?

— Я млъквай и яж!…

Студентска мъдрост:

„Странно — като чета учебника преди изпит — все едно аз съм го писал, а като ме изпитват — все едно някой друг го е чел…“

— Мамо, в училище все ми казват, че съм много разсеяна!

— Момиченце, майка ти живее в съседния вход!

Един младеж от Шотландия станал студент и се преместил в Лондон на общежитие. След няколко месеца майка му му отишла на гости. Влиза тя в стаята и какво да види: единият съквартирант на сина й седи на леглото и си блъска главата в стената, а другият стои прав на перваза на прозореца и се чуди дали да скочи… Майката втрещена пита:

— Сине, какво става, как ги издържаш тия съквартиранти?

— Ами, мамо, да ти кажа, опитвам се да не им обръщам много внимание, по цял ден просто си седя кротко на леглото и си свиря на гайдата…

Завели малкия Иванчо на психолог. След няколко минути той излязъл, а психоложката поканила родителите му. Прокашляла се и казала:

— Трябва да поговорим за вашето отношение към него. Детето ви си мисли, че се казва „Иванчомлъкнибе“…

В една ранна съботна сутрин майката така се накарала на детето си, че всички съседи веднага станали, оправили си леглата, закусили и седнали да пишат…